“Book Descriptions: „В писането му се усеща не влияние, а ненатрапчиво научени литературни и човешки уроци от Екатерина Йосифова и Марин Бодаков. В поезията му има стоицизъм и няма суета. Стиховете му са белязани от светлочерен минимализъм, тишина и уединение. В тях словото е убежище и оазис за парадокси, и е оголено до скелет, до ясен образ и концентриран израз и жест. Изведено е на преден план и това, което убягва на езика и е в неговите граници и покрайнини или извън тях, но е интуитивно познаваемо. Цялостната тема на Нейков е как да се продължи да се живее и да се пише след катастрофа, каквато неизбежно е отминалата младост, както и началото на зрелостта, когато илюзиите са изгубени и чудото вече не е нещо всекидневно. Особено във време на пагубно социално недоверие и травма.” - Стефан Иванов
„Красимир Нейков е интересен случай в българската съвременна поезия. Юрист е по образование, но интересът му към хуманитарните науки още в съвсем млада възраст го отвежда до поезията. През 2014 г. е сред отличените автори на тридесет и първото издание на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев", а след това печели голямата награда на "Литературен вестник" за млад поет. След излязлата през 2017 г. негова дебютна стихосбирка "Естествени неща" читателите, а и литературните критици приеха Красимир Нейков като едно от важните имена от поколението поети, родени в началото на 90-те. Сред многото шумни гласове на младата ни лирика Красимир Нейков се отличава с тихата си умозрителност. Неговата поезия е съставена от уловени незабележими моменти, способност, която малцина български поети притежават.” - Владислав Христов” DRIVE