Ще дойдат дни – и ти ще спреш да знаеш, сърцето – да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли – какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш – за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя.
Read Ebook 
